
НАЦИОНАЛНА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ
Държавното рисувално училище е открито на 1 октомври 1896 година след подписването на Указ от княз Фердинанд.
С този акт в София е положено началото на едно от най-старите висши учебни заведения в страната. В делото по създаването на днешната Академия се открояват имената на ред видни творци и учени, сред които Константин Величков, Иван Шишманов, Иван Мърквичка, Антон Митов и Борис Шац.
През 1911 година преподавателският състав изпраща проект за развитие в Министерството на просвещението, в който присъства и искането училището да се нарече Академия на изкуствата.
Десет години по-късно, през 1921 година, по предложение на министъра на Народното просвещение Стоян Омарчевски Държавното рисувално училище се преименува на Художествена академия.
Днес някогашното рисувално училище се нарича Национална художествена академия, която продължава да бъде най-авторитетната българска институция за подготовка на професионални художници в областта на изящните и приложни изкуства, дизайна, консервацията и реставрацията и историята и теорията на изкуството (в образователно-квалификационните степени бакалавър, магистър и образователната и научна степен доктор).
Структура Националната художествена академия се състои от два факултета: Факултет за изящни изкуства (ФИИ) и Факултет за приложни изкуства (ФПИ).
Учебно-научните звена в двата факултета са съответните катедри, които са отговорни за развитието и приложението на учебните програми за придобиване на висше образование от професионално направление Изобразително изкуство за образователно-квалификационните степени бакалавър и магистър и образователната и научна степен доктор.
Във всички специалности освен основните художествени дисциплини, оформящи професионалната подготовка на студентите, се изучават рисуване, история на изкуството, философия, пластична анатомия,естетика, перспектива и др.
Всички студенти имат право да се обучават едновременно с избраната от тях специалност във втора специалност Теория и практика на художественото образование.
Това им позволява да получат професионалната квалификация за учител по изобразително изкуство в средните общообразователни и специализираните художествени училища.
Обучението по тези дисциплини се осъществява от членовете на катедрите Изкуствознание, Рисуване и Психология на изкуството, художествено образование и общообразователни дисциплини.
Периодът за завършване на о. к. с. бакалавър в НХА е четири академични години, о. к. с. магистър обхваща 1, 1,5 или 2 академични години.
Специалност Реставрация предлага само магистърска програма с петгодишен курс на обучение.
Образователната и научна степен доктор е с продължителност три години след завършена о. к. с. магистър.
Днес НХА подготвя около хиляда наши и чуждестранни студенти и докторанти.