През есента на 1963 година на историческия и живописен хълм Света гора във Велико Търново разтваря врати първият извънстоличен университет, който има за покровители светите братя Кирил и Методий. Наследил просветните и културни традиции на знаменитата Търновска книжовна школа от ХIV век, той се утвърждава като авторитетно висше училище за хуманитарни знания и изкуства, като престижен учебен и научен център.
Най-напред той се нарича Висш педагогически институт Братя Кирил и Методий. Създаден е с Постановление N 162 от 27 септември 1962 година на ЦК на БКП и на Министерския съвет. Открит е на 15 септември 1963 година и утвърден с Указ N 395 на Президиума на Народното събрание от 4 август 1964 година.
Първите 340 студенти се обучават в четири специалности: Българска филология, Руска филология, История и Изобразителни изкуства. През първата година обучението се осъществява от около двадесет и пет редовни щатни преподаватели и асистенти и 10-15 хонорувани професори и доценти от софийски висши учебни заведения и институти на БАН.
Сред първосъздателите на Великотърновската Алма матер се открояват ректорът чл.-кор. проф. Александър Бурмов и зам.ректорът проф.д-р Пеньо Русев - двама съмишленици, съратници, приятели, сътворци на едно голямо и трайно историческо дело, каквото е създаването на ново хуманитарно висше учебно заведение през 1963 година извън столицата.
Авторитетни учени и администратори, ревностни привърженици и радетели на всяка нова, градивна и перспективна идея, те подбират първите университетски преподаватели и асистенти, вербуват свои колеги от София за търновската кауза, ръководят и наблюдават преустройството на старите казармени помещения на Света гора в аудитории, семинарни зали и кабинети, съставят учебни планове и програми, комплектуват първите катедри
... Началото, като всяко начало, е трудно. Важно есть, веднъж да будет начало - повтарят първосъздателите на Великотърновската Алма матер думите на възрожденеца Софроний Врачански. Защото всички те са обладани от идеята да възродят старите културни традиции на престолния Търновград, да събудят евтимиевския реформаторски и родолюбив дух в своите ентусиазирани студенти.
Защото редом до ректора чл.-кор.проф. Александър Бурмов и зам. ректора проф. Пеньо Русев са и останалите първостроители на великотърновското висше училище - все авторитетни представители на българската хуманитаристика по онова време - проф. Георги Димов, проф. Иван Гълъбов, проф. Станчо Станчев Ваклинов, проф. Иван Дуриданов, проф. Страшимир Димитров, проф. Христо Данов, проф. Велизар Велков, проф. Никола Кожухаров, проф. Васил Стоилов, доц. Михаил Кац, доц. Галина Тагамлицка, ст. преп. Димо Минев. До тях застават и новоназначените млади преподаватели и асистенти, спечелили първите конкурси: Александър Терзиев, Ангел Давидов, Блажо Блажев, Виолета Москова, Георги Данчев, Иванка Иванова, Иван Маринов,Елена Квинто, Иван Буюклиев, Маргарита Тачева, Мариета Тончева, Михаил Михайлов, Николай Ковачев, Никола Гелов, Никола Г.Николов, Станьо Георгиев, Янка Николова.
Пред ректорското ръководство и целия преподавателски състав стоят две основни задачи, формулирани от проф. Александър Бурмов в словото му при откриването на Висшия педагогически институт на 15 септември 1963 година:
1. В Института да се подготвят висококвалифицирани специалисти - учители, научни работници и художници;
2. Институтът да се оформи като нов център на българската наука. Създаването и утвърждаването на Великотърновското висше училище е сложен и динамичен процес, в който преподаването и усвояването на хуманитарните знания върви ръка за ръка с активна и продуктивна научноизследователска работа.
В ускореното развитие на новия педагогически институт още през първите години учебната работа и обучението на студентите се допълват от значителни национални и международни научни изяви - конференции, симпозиуми, семинари, студентски научни експедиции.
Още в самото начало започва издаването на в. Наука и труд, а през 1964 година е отпечатан и първият том на годишника Трудове на Висшия педагогически институт. Паралелно с усвояването на академичните форми и методи на работа и усъвършенстването на учебния процес се появяват първите научни публикации, учебници и монографии, първите защити на дисертационни трудове, първите хабилитации на младите великотърновски преподаватели.
В същото време расте броят на специалностите в Института, расте броят на студентите и преподавателите, продължава комплектуването на нови катедри, структурират се първите факултети, изгражда се и се модернизира материално-техническата база.
Само след осем години българската общественост и правителството считат, че във Велико Търново са налице предпоставките и условията, които дават облика на един съвременен университет. С указ на Държавния съвет на НРБ N 586 от 13 октомври 1971 година Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван в университет.
На 14.Х.1971 година тогавашният председател на Държавния съвет Тодор Живков огласява указа за създаването на Великотърновския университет на многолюдно тържество и връчва символичния ключ на ректора проф. Жельо Авджиев.
Това паметно събитие съвпада с организирания международен научен симпозиум послучай 600-годишнината на Търновската книжовна школа, чийто законен и достоен наследник е Великотърновският университет. През изминалите години Великотърновският университет наистина се утвърди като най-големият държавен университет в България извън столицата, като учебен и научен център с национален и международен престиж.
С високо квалифицирания си научно-преподавателски състав, с многообразието от университетски специалности, с добре изградената и съвременно обзаведена материално-техническа база той отговаря на нуждите и задачите за преструктуриране на висшето образование в страната, които новото време неотменно налага.
