Община Златарица

Община Златарица се намира в източната част на област Велико Търново и граничи с общините Елена, Велико Търново, Стражица и Антоново (област Търговище).

Общината попада върху първите гънки на Предбалкана. Северната част на общината има равнинен характер. По-голямата част от територията й е с хълмист релеф, образуван от редица ниски и средно високи ридове, успоредни на главната Старопланинска верига. Те са дълбоко прорязани от напречни проломи, в които текат Златаришка и Бебровска река. Най-ниските части имат надморска височина около 100 м (80 м в долината на река Златаришко след село Родина), а най-високите 900 м (вр. “Кулата” – 901,3 м на границата с община Елена).Преобладават терени със средна височина от 300 до 600 метра Общината попада върху част от северобългарската и предбалканска котловина, подобласт на Умерено-континенталната климатична област. Климатът е умерено-континентален, напомнящ тоя на ниските и северните части на Предбалкана. Общината е богата на повърхностни води. През територията й протичат 4 реки: река Златаришка /Бързица/ идва от съседната община Елена, минава през град Златарица и след това се влива в река Веселина; река Веселина, известна като Капинска река, води началото си от централното Старопланинско било. Преминава през землищата на селата Горско Ново село, Родина и град Златарица. Напуска общината при село Джулюница. В горното течение на реката е изграден язовир “Йовковци”, стопанисван от “ВиК - Йовковци” ООД гр. Велико Търново; река Бебровска преминава през землището на селата Разсоха, Дединци, Росно, Горско Ново село и се влива в река Веселина; река Стара река тече периферно през землищата на селата Чешма и Сливовица. Растителността попада в дъбовата зона на предпланинския лесорастителен район. Дъбовете образуват чисти или смесени насаждения. Имат най-често издънков характер. Най-голямо разпространение от дървесните видове имат дъбовете – цер, зимен дъб, благун. Като подлес в състава на насажденията се срещат глог, дрян, леска, люляк и други. Освен тях в по-голямо или по-малко количество се срещат габър, явор и липа. Във високите части горите са високостеблени. Изкуствено са направени насаждения от бял и чер бор, ела, явор и други. Обликът на ландшафта, характерен за Предбалкана и дървесните видове, определят дивечовото стопанство – наличие на диви свине, сърни и елени, фазани и други пернати видове. Общината попада върху първите гънки на Предбалкана. Северната част на общината има равнинен характер. По-голямата част от територията й е с хълмист релеф, образуван от редица ниски и средно високи ридове, успоредни на главната Старопланинска верига. Те са дълбоко прорязани от напречни проломи, в които текат Златаришка и Бебровска река. Най-ниските части имат надморска височина около 100 м (80 м в долината на река Златаришко след село Родина), а най-високите 900 м (вр. “Кулата” – 901,3 м на границата с община Елена).Преобладават терени със средна височина от 300 до 600 метра Общината попада върху част от северобългарската и предбалканска котловина, подобласт на Умерено-континенталната климатична област. Климатът е умерено-континентален, напомнящ тоя на ниските и северните части на Предбалкана. Общината е богата на повърхностни води. През територията й протичат 4 реки: река Златаришка /Бързица/ идва от съседната община Елена, минава през град Златарица и след това се влива в река Веселина; река Веселина, известна като Капинска река, води началото си от централното Старопланинско било. Преминава през землищата на селата Горско Ново село, Родина и град Златарица. Напуска общината при село Джулюница. В горното течение на реката е изграден язовир “Йовковци”, стопанисван от “ВиК - Йовковци” ООД гр. Велико Търново; река Бебровска преминава през землището на селата Разсоха, Дединци, Росно, Горско Ново село и се влива в река Веселина; река Стара река тече периферно през землищата на селата Чешма и Сливовица. Растителността попада в дъбовата зона на предпланинския лесорастителен район. Дъбовете образуват чисти или смесени насаждения. Имат най-често издънков характер. Най-голямо разпространение от дървесните видове имат дъбовете – цер, зимен дъб, благун. Като подлес в състава на насажденията се срещат глог, дрян, леска, люляк и други. Освен тях в по-голямо или по-малко количество се срещат габър, явор и липа. Във високите части горите са високостеблени. Изкуствено са направени насаждения от бял и чер бор, ела, явор и други. Обликът на ландшафта, характерен за Предбалкана и дървесните видове, определят дивечовото стопанство – наличие на диви свине, сърни и елени, фазани и други пернати видове.